Бултериер – боец или любимец?

Последна актуализаця 13/03/23 от Силви

Това куче е любимец, а не боец. Всъщност Бултериерите са известни с това, че са привързани към всички членове на домакинството, особено към децата. Тяхната дружелюбност и любов към хората обаче означава също, че не обичат да остават сами за дълги часове. Те искат да бъдат част от всички ежедневни дейности на своите хора. Тъй като имат висока енергия и интензивност, тези кучета се нуждаят от много упражнения и енергични игри. Ако можете да бъдете твърди и последователни в обучението, да бъдете активни, за да не изоставате от кученцето си, и да му осигурите много любов и внимание, това куче може да бъде вашият нов най-добър приятел!

Какво трябва да знаем преди да си вземем Бултериер:

• Бултериерите се чувстват добре в компанията на своите хора и трябва да живеят на закрито със своето семейство. Те не се чувстват добре, когато са оставени сами за дълъг период от време, и когато скучаят, ще сеят разрушения.
  
• Бултериерите не са подходящи за студен и влажен климат. През зимата поддържайте топлината на вашия Бултериер с палто или пуловер.

• Тези кучета не изискват много поддръжка на козината. Обикновено е достатъчно да използвате четка веднъж седмично и от време на време да ги избърсвате с влажна кърпа.

• Бултериерът се нуждае от 30 до 60 минути упражнения, игри и умствена стимулация дневно.
  
• Бултериерът е със силна воля и трудно се поддава на обучение. Той не се препоръчва за плахи или начинаещи собственици на кучета.
  
• Без ранна социализация и обучение бултериерът може да бъде агресивен към други кучета, животни и хора, които не познава.
  
• Бултериерите са твърде груби и буйни за домове с малки деца, но са неуморни другарчета за игри за активни по-големи деца, които са научени как да общуват с кучета.

Кратка история на породата

Бултериерът датира от около 1835 г. и вероятно е създаден чрез кръстосване на Булдог с изчезналия вече Бял Английски Териер. По-късно тези кучета от породата са кръстосани с Испански Пойнтери, за да се увеличи размерът им. Били са известни като гладиатори заради уменията си на ринга за кучешки боеве.

През 1860 г. почитателите на Бултериера, по-специално човек на име Джеймс Хинкс, се заели да създадат изцяло бяло куче. Поразяващите животни станали модерни компаньони на джентълмените и получили прозвището „бял кавалер“ заради смелостта си на ринга за кучешки боеве и любезното си отношение към хората. Макар че вече не се използват за боеве, белите Бултериери и до днес носят това прозвище, което е в чест на сладкия им нрав (който, разбира се, се споделя и от цветните Бултериери).

Външен вид

Бултериерите са с различни размери – от 15 до 35 килограма. Обикновено мъжките тежат от 24 до 29 килограма, а женските – от 20 до 24 килограма. Височината им в раменете е около 53-55 инча.

Миниатюрният Bултериер е висок от 25 до 35 инча в рамото и тежи от 11 до 14 килограма.

Козината на Бултериера е къса, плоска и лъскава, с твърда структура. Бултериерите се срещат в две цветови разновидности: бяла и цветна. Белите бултериери са чисто бели, със или без цветни маркировки по главата, но никъде другаде по тялото. Цветните бултериери са с всякакъв цвят, различен от бял, или с бели маркировки.

Как да се грижим Бултерир

Бултериерът има нужда от човек вкъщи през деня. Да оставите Бултериер да се забавлява сам е толкова разумно, колкото да оставите креативно и интелигентно дете без надзор в стая, пълна с експлозиви. От една страна, те дъвчат и поглъщат почти всичко и много от тях умират от запушване на стомашно-чревния тракт, което не се открива, докато не стане твърде късно. Играчките от сурова кожа могат да бъдат особено проблематични.

Бултериерът се нуждае от половин до един час физически и умствени упражнения дневно. Той ще се радва да се разхожда, да гони топка или да изпробва съобразителността си с интерактивна играчка. Той също така е способен да се състезава в изпитания за аджилити и послушание. Не забравяйте да го разхождате винаги на каишка, за да не тича след други животни или да не тръгне да разузнава сам.

Грижи за малки кученца

Кученцата Бултериер са жизнерадостни и се впускат във всичко. Упражненията с голям интензитет могат да увредят растящите им кости, затова до пълното израстване на кученцето, на 12-18-месечна възраст, го пазете от дейности, при които могат да се наранят костите, като скачане върху и от мебелите, игра на фризби или тичане по хлъзгави дървени подове или плочки. Всички тези действия могат да натоварят или наранят все още развиващите се стави и сухожилия.

Бултериер обучение

Ранното и последователно обучение е от съществено значение. Трябва да умеете да ръководите, без да прибягвате до физическа сила или груби думи. Бултериерът не е от най-лесните породи за обучение и ще постигнете най-голям успех, ако привлечете любовта му към играта с помощта на техники за поущряване, като същевременно останете твърди и последователни в това, което очаквате.

Бултериерите могат да бъдат трудни за дресиране. Те обичат да превземат нови територии и ще се чувстват удома във всяко кътче на вашия дом. Ако не желаето вашето куче да се рови из спалнята ви или някоя друга стая, трябва да да го научите от ранна възраст. Тренировките с клетка тип кошара са най-ефективни. Така ще попречите на вашия Бултериер да унищожи вещите ви или да се забърка в други неприятности.

Бултериерите са подозрителни към непознати и могат да бъдат агресивни към други животни (особено към кучета от същия пол) и хора. Водете вашето куче на курсове за социализация възможно най-рано, както и на обществени места, подходящи за кучета, за да може то да свикне с много различни ситуации, хора и кучета. Вашият Бултериер трябва също така да се научи да посреща посетители в дома ви.

Здравни проблеми на породата

Някои често срещани здравословни състояния на Английските Бултериери включват:

• Глухота – Подобно на Далматинците, някои Бултериери се раждат без слух. За това трябва да се използва изследване на мозъчния ствол (BAER), за да се изследват кученцата.
• Смъртоносен акродермит – генетично заболяване, което причинява фатални проблеми с кожата и растежа. То засяга само белите Бултериери и с ДНК тест може да се провери за носители на това заболяване.
• Проблеми с бъбреците – с тестове на урината може да се проверят родителите за това.
• Сърдечни проблеми – чрез сканиране на сърцето родителите могат да бъдат изследвани за проблеми със сърдечните клапи.
• Луксация на пателата – при нея капачките на коленете временно се изплъзват от мястото си. Преди развъждането родителите могат да бъдат проверени от ветеринарен лекар за това.
• Атопия – алергии, причиняващи сърбеж по кожата и ушни инфекции.