Последна актуализаця 09/04/23 от Силви
Аляският маламут е мощна и величествена работна порода, която е била неразделна част от живота в Арктика в продължение на векове. Известни със своята сила и устойчивост, тези кучета са били отглеждани първоначално, за да теглят шейни със сани на големи разстояния в трудни условия. Въпреки че техните работни способности са все още много ценени и днес, Аляският маламут е също така любим компаньон и домашен любимец. В тази статия ще разгледаме историята, характеристиките и грижата за аляския маламут, предоставяйки ви общо разбиране за тази величествена порода.
Характеристики на Аляски маламут
| Характеристика | Описание |
|---|---|
| Размери | Височина: 61-66 см |
| Тегло | Тегло: 34-38 кг |
| Козина | Гъста, двойна козина. Външен слой: груб и плътен, Вътрешен слой: кадифен и мек |
| Цвят | Различни нюанси на сиво и черно с бели маркировки на лицето, гърдите, корема и краката |
| Характер | Приятелски, лоялен и любящ, интелигентен и податлив за обучение, добър с деца и други домашни любимци |
| Средна продължителност на живота | 10-15 години |
| Нужди от движение | Високи |
| Проблеми със здравето | Дисплазия на кръста, заболявания на очите |
| Редовни посещения при ветеринарен лекар и подходящо хранене са важни |
Аляскинският маламут е класическо шейно куче. Той има мощно, добре замускулено тяло с дълбок гръден кош.
Мил и дружелюбен, очите на Аляския маламут винаги излъчват любопитство и интерес. Главата му е широка, ушите му са триъгълни и изправени. Муцуната е масивна и само леко се стеснява от основата до носа.
Мъжките кучета от порода Аляски маламут достигат височина до 64 сантиметра, а женските – 59. Теглото им достига между 34 и 38 килограма за женски и мъжки представители съответно. Козината е много дебела с груб връх и много гъст подкосъм. В окраската им преобладават предимно сивите и черните тонове. Опашката е добре окосмена и се носи вдигната над гърба.
Аляски маламут: Произход и история на породата
Аляският маламут е една от най-старите породи кучета. Кучета от Аляски тип от хилядолетия придружават хората около Арктическия кръг. Археолози разкриват че са намерили изключително много останки от породата в Сибир. Много от кучетата били погребвани с украшения и други ценни предмети. Тези находки не само покрепят теорията за техния произход, но и доказват силната връзка, която тогавашните хора са имали с четириногите.
Смята се, че породата Аляски маламут произлиза от номадското племе Инуит от северозападна Аляска, наричано още маламутит. Тя най-вероятно е създадена с цел теглене на шейни с тежки товари в сурови зимни условия, както и за лов.
Други арктически породи кучета, като Аляското хъски, теглят по-леки товари на шейни с по-бързи скорости. Как лесно да разграничим двете породи? Лесно: мислете за Хъскитата като са състезатели, а за Маламутите като превозвачи.
Маламутът е братовчед на Руските Самоедите, ескимоските кучета от Гренландия и, учудващо, Лабрадорите.
Влез в нашата Фейсбук група
Обсъждаме всичко, от грижа за кучета до тренировки, от различни породи до забавни истории от живота с нашите четириноги приятели.
Присъедини сеНрав на Аляски маламут
Аляските маламути ще ви спечелят със своят игрив, социален характер. Те приветстват всички като приятел – дори непознати и гости – така че не ги бива особено за пазачи, но са изключително лоялни към семейството и приятелите си. Маламутите са глутни животни и се радват да прекарват време с човешката си глутница, като настояват да бъдат включени във всички дейности, които семейството им предприема.
Ако сте решили да осиновите Аляски маламут от приют, направете няколко срещи с него, преди да вземете решение, за да сте сигурни, че ще се запознаете с темперамента на кучето.
Как да отглеждаме Аляски маламут
Както можете да си представите, представителите на порода Аляски маламут предпочитат по-хладен климат. Ако живеете в по-топъл район, дръжте своя Маламут в охладено помещение в горещите дни. Той ще ви благодарят за това.
Отглеждани за бягане на големи разстояния, Аляските маламути са много активни и се нуждаят от много упражнения. Не се препоръчва тази порода да бъде отглеждана в апартамент. В най-добрият случай те трябва да имат голям двор с висока ограда. Внимавайте обаче: Тези кучета обичат да копаят. Ако имате гранина със зеленчуци или красиви цветя, по-добре ги оградете добре, или просто им кажете сбогом.
Вместо да се опитвате да спрете това поведение, опитайте се да го приспособите. Опитайте да предоставите на Маламута си собствено място за копаене в двора, като например пясъчна кутия или друга зона, в която той спокойно да копае.
Породата не се препоръчва за неопитни собственици, тъй като тяхната интелигентност, съчетана с упоритост, може да се окаже голямо предизвикателство за стопаните. Много собственици подценяват нуждите и нравите на това куче и често много бързо се отказват от него, пращайки го в приют или изоставяйки го напълно. Не правете тази грешка!
Кучетата Аляски маламут ще се борят за най-високата позиция в семейството. Всеки, който живее с кучето, трябва да може правилно да се справи с това и ясно да установи, каква е йерархията в семейството.
Аляски маламут с деца и други животни
Техният ловен инстинкт често подбужда Маламутите да дебнат и, в някои случаи, да убиват малки животни, включително птици, катерици, котки и дори по-малки кучета. За да се избегнат инциденти, кучетата от тази порода трябва да бъдат правилно социализирани и запознати с други животни в тяхното обкръжение.
Маламутите са търпеливи към децата и обичат вниманието, което получават от тях, но бързорастящите, енергични кученца могат лесно да надделеят над малко дете под петгодишна възраст. В игрите си те могат лесно да събарят детето и да го наранят, дори и неволно. Никога не оставяйте малки деца в компанията на тази порода.
Внимание слюнка!
С това голямо, пухкаво куче идват и големите мокри петна. Много често, когато дойде да ви поздрави, това куче оставя големи следи от слюнка, както по дрехите, така и по пода. Ако си падате пит чистник, или се чувствате неудобно при мисълта кучето ви да отделя толкова много слюнка, препоръчваме да изберете друг тип куче.
Здравни проблеми на породата
Здравият Аляски маламут може да живее до 15 години. Разбира се, като всички породи, и тази е предразположена да страда от редица заболявания. Честите здравословни проблеми включват дисплазия на тазобедрената става и проблеми с очите. Те също са предразположени към подуване: Ако голяма купа с храна им бъде оставена, те ще я изядат. Така че, е добра идея да ги храните на малки порции през целия ден.
Диета и хранене
Аляският маламут изисква добре балансирана диета, която му осигурява необходимите хранителни вещества, за да поддържа енергийните си нива и общото си здраве. Ето някои диетични препоръки за тази порода:
- Висококачествен протеин: Аляският маламут се нуждае от достатъчно количество протеин в диетата си, за да поддържа мускулната му маса и да го държи активен. Добри източници на протеин са пилешко месо, риба и яйца.
- Сложни въглехидрати: За да поддържат енергийните си нива, аляският маламут се нуждае от сложни въглехидрати, като кафяв ориз, сладки картофи и цели житни храни.
- Здравословни мазнини: Диета, която включва здравословни мазнини, като тези, съдържащи се в рибено масло и ленено семе, може да помогне за поддържане на здрава кожа и козина.
- Свежи плодове и зеленчуци: Включването на свежи плодове и зеленчуци в диетата на аляския маламут може да осигури необходимите му витамини и минерали.
Ето примерна диетична програма за аляски маламут:
- Закуска: 2 чаши висококачествена суха храна, смесена с 1/4 чаша консерва и 1/4 чаша сварен сладък картоф.
- Обяд: 1 чаша сварен кафяв ориз, смесен с 1/2 чаша сварен на скара пуешко месо и задушен броколи.
- Вечеря: 2 чаши висококачествена суха храна, смесена с 1/4 чаша консерва и смес от свежи плодове и зеленчуци (като сини боровинки, моркови и спанак).
Не забравяйте да се консултирате с ветеринарен лекар, преди да направите каквито и да било промени в диетата на кучето си.
Грижа за козината на Аляски маламут
Дебелата, двойна козина на Аляските маламути се нуждае от ежедневно ресане метален гребен. Както при всички породи, ноктите на маламутите трябва да се подрязват редовно. Не забравяйте да проверявате за паразити, особено кърлежи, които лесно могат да остана незабелязан, скрити в дебелата козина.
Знаете ли,че …?
По време на Първата световна война 450 Аляски маламути са изпратени във Франция, за да доставят провизии на френски войски, изолирани на планински постове.
Аляскински маламути са били използвани и през Втората световна война, този път да надушват мини, да носят оръжия и да действат като кучета-спасители.
Алтернативни породи
Ако решите, че Аляският маламут не е за вас, но се интересувате от подобни породи, търсите породи, ето няколко предложения:
Сибирско хъски: Сибирско хъски е порода, подобна на Аласканския маламут, но е малко по-малко на размери, но по-енергично. То също имат гъста козина и е било отглеждано първоначално като кучет за впряг.
Самоед: Самоедът е пухкаво, приятелско куче, което също има гъста козина и е било отглеждано първоначално като куче за впряг. Те са малко по-малки от аласканския маламут, но все още изискват достатъчно движение и грижа за козината.
Бернско планинско куче: Бернското планинско куче е голяма, приятелска порода, която е известна с гъстата си козина и меката си натура. Въпреки че не са били отглеждани първоначално за охрана, все още са добър избор, ако търсите голямо, пухкаво куче.
Нюфаундленд: Нюфаундленд е друга голяма порода с гъста козина, която е била отглеждана първоначално за спасителни операции във водата. Те са приятелски и меки, но имат и спокоен характер, който ги прави добър избор за семейства.
Пиренейско планинско куче: Голямото пиренейско планинско куче е голяма порода с гъста козина, която е била отглеждана първоначално за защита на добитъка. Те са спокойни и мили, но все пак изискват достатъчно движение и социализация, за да бъдат щастливи и здрави.
За автора
